Dima Politova

Poetry

Акорд

5.00(1 votes)

Poetry

Маникюр в лилаво

5.00(1 votes)

Poetry

Очакване

5.00(1 votes)

Poetry

Вечер

5.00(1 votes)

Poetry

В кадър

5.00(1 votes)

More

Тишината

4.92   (37 votes)

...миризма на топъл камък, синчец,

мак и дребна лайка –

днес някой ги събра

в букет

и изсипа празнично в краката ми...

“Някога, някъде по пътя грешах, мамо...”- това е началото на мой стих и усещам тези думи да пълзят в главата ми като новоизлюпени мравки, пулсират в слепоочията, пречкат се в гърлото, а сърцето търси тишината, за да спомни бащината къща.

А имаше цвят този дом и блестеше със свой колорит – редицата на овошките, лехите на зеленчука, ягодите, цветята от пролетни до есенни и пълзящите къпини по мрежестата между съседска ограда. Асмата опасваше къщата от три страни с няколко десертни и винени сорта грозде. Плачеше лозата и пускаше нови филизи в ранна пролет, цъфтеше, а после увисваха тежки гроздове и наливаха сок до есента.Обичах тази асма най- много тогава, не само заради богатия плод, който даваше, а и за златния блясък, който придаваше на целия двор – накъдрени най-напред, дрипави след това, листата приемаха ръждиво кафяв цвят, който се проявяваше от краищата навътре и ги подготвяше за падане.Късно окапваха, земята шушнеше под тях, а тръпката на вятъра разлюляваше шепота им и го препращаше към мен…нарушаваха тишината, а за спомени и обич тя е нужна, нужна…

Имаше в избеното място чешма. От нейното циментово корито се извеждаше вода и тръгваше навън, падаше от високо като водопад, мъхест водопад – наоколо листа и клонки зеленееха и продължаваше в лехите зелена жива вода…

Светлина избистряше въздуха, светлината, която излъчвахме ние. Обичахме се. Останали само с мама, жилава жена, която не знаеше умора, ние щъкахме по двора, притичвахме до курника при Пиле, който много обичахме.

Пиле беше опърпано, проскубано и изкълвано от другите петле, поради което имаше нашето внимание и грижи – за него беше зелевото листенце, царевичния мамул , чистата вода, дори го пускахме между лехите да си клъвне нещо, докато ние събирахме топлите яйца от полозите.

Много трябва да разказвам, да съживявам невидимото, но аз…” грешах, мамо, някога някъде по пътя.” Този дом вече не е наш –ние, твоите деца, се разделихме с него.Всеки от нас има свой…

Спомен - радостен и тъжен, но винаги жив…

 

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020