Dima Politova

Poetry

Акорд

5.00(1 votes)

Poetry

Маникюр в лилаво

5.00(1 votes)

Poetry

Очакване

5.00(1 votes)

Poetry

Вечер

5.00(1 votes)

Poetry

В кадър

5.00(1 votes)

More

Котлето

4.63   (27 votes)

...кафезът на самотата и безразличието –

парливо, лютиво, ветровито –

там, тротоарът срещу часовника на

Джумаята.

Кафеза с поглед отключвам...

 

Първо видях котлето - медно котле –

имаше такива във всяка селска къща –

личаха следи от калайдисване, тук-там

позеленяло,

а на дъното му - луковици на лалета,

пробили вече кафява люспица,

зеленее наболо връхче...

Тогава видях и нея – старица

с дребно телце, домашно плетен шал,

прояден от молци -

държи пролет в съсухрена ръка -

"вземи, скоро ще цъфне... боцни го някъде..."

Тротоарът стенеше под крехкостта й,

огъваше се,

невидимото за очите беше в нейните очи –

простите, важни неща, видях със сърцето си.

Студен страх ме полази, а улицата живееше,

огласяна мажорно от тромпет.

Помня, преглеждах световната мъдрост и

попаднах на тема за неблагодарността.

Мнозина не помнят този, на когото дължат

много: ученикът – учителя,

жененият син - майката...

По непонятен начин се пренесох във времето

на пищна младост и хубост,

а колко близо е драмата,

макар че в кръговрата на времето все

ще се срещнат там някъде,

родители и деца... там някъде...

Взех всички луковици - трябват ми, важно е...

Познати стъпки на прага, докоснато рамо и

"Мамо! "

Намери ми котле, малко медно котле. С невен

ще го напълня, да грее като теб,

когато ме гледаш в очите...

сине...

 

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020