За Мастагарките и за себе си

За Мастагарките и за себе си

Моят род идва от село Бозец, Ениджевардарско, което отстои от Солун на около 14 километра. От Солун към Бозец се преминава през Вардарския мост към Енидже Вардар, Воден и Бер. Селото се състои от три махали: Селище (Сюлеманово), Аджикли и Колибите. Помни се, че то било събрано през смутните времена на албанските бунтове и кърджалийските движения.

Родът на Мастагарките започва от Пено Гърков, който освен селската си дейност продавал и оцет. Натоварвал бурета на магарето си и обикалял съседните села. Спрял го веднъж пъдаринът, поискал да му вземе парите. Нашичкият обаче не се дал и претрепал арнаутина с мастагарката си. (Мастагарката е чаталеста тояга, която служи за товаренето на животното, защото сам човек не може да го стори без опора от другата страна на самара.) След което отишъл, та разказал какво било и как било. Лежал около месец в Солунския затвор и бил освободен поради застъпничеството на Джелаледин бег, който имал за тимар Селище.

Оттук дошло уточняването „Пено, шо го утепа арнаутинот со мастагарката”, свито до Пено Мастагарката. От него него тръгва родът ни, който според батовчеда Алекси Мастагарков се състои от два чешита хора. Едните думат „да си а гледаме работичката”, а другите нищо не думат и не дават на никого да им дума – те са дебели глави. Алекси се затрудняваше да определи от кои съм аз. Уж си гледам работичката, пък съм дебела глава. Имало при мен и още нещо, че и второ, и трето…

В рода си имаме трудови хора, имаме комити и партизани, а философи (нищо, че единствено аз имам диплома за такъв) са всички Мастагаркови. Дървени философи, аз съм начело! Президент на дървените философи! А, имаме и един президент (вече бивш!) на Македония. По майчина линия.

Моите внуци са десето поколение Мастагаркови, а имам и правнучка. Иначе съм автор на няколко книги. Смятам ги за забележителни. Имам приятели, които мислят това за научните ми изследвания. Другите предпочитат романите ми.

Интересува ме кой какво мисли, но мисля, че за себе си имам право да мисля преди всичко аз. По простата причина, че винаги съм мислил. За всичко и за всички. И не мисля, че съм мислил напразно, ако и жена ми да мисли обратното. Страхувам се, че тя в края на краищата ще излезе права. Но пък аз се мисля за безкраен като… Мастагарка.