Lazar Lazarov-Mastagarkov

Short Story

Отказът

4.87(155 votes)

Short Story

За Мастагарките и за себе си

4.84(25 votes)

More

Зойка Гагаузката

4.92   (207 votes)

Беше гагаузка, такъв беше и прякорът й – Зойка Гагаузката. Живееше на ъгъла в продължението на улица „Иван Гарванов“ в „Дупките”, веднага след свършека на квартала на улица „Кичево”. Говореше твърде дрезгаво и цигарата рядко слизаше от устата й.

Беше невероятно самостоятелна за онези времена жена. Никак не се съобразяваше с господстващите нрави, поддържани най-страстно от старите македонки. Гагаузката не просто пушеше цигари, но пушеше и когато вървеше по улицата. Беше тютюноработничка и когато в събота вземеше пари, хващаше цигани да й свирят. Насядалите покрай къщите баби разбираха отдалече кога Зойка се прибира.

И ето ги чалгаджиите – тъпан, кларинет или зурна, цигулка. След тях – нашата хубавица! От мантата й се подава шишето с мастика, в устата й дими голямото цигаре. Викне Зойка, чалгаджиите спрат на място, но продължават да свирят. Тя надига шишето, пропсува на български или на турски, знаеше фарси турски, и дава знак да продължат.

Красота!

Мъжът й бай Георги беше хрисим и работлив човек, който повече хамалуваше, но работеше всякаква работа, включително режеше и дърва по домакинствата. Нямаха деца, но беше отгледала четири момичета. Помня от тях само най-малката, последната. Бях я позагубил от погледа си, но веднъж видях една чистачка в музикалната академия. Зойкината Цанка. Разбрах от нея, че Зойка починала.

Пиеше Гагаузката, но не мога да я нарека пияница. Беше сериозен човек и никой не смееше да се закача с нея. Седи в неделя сутрин на пейката пред къщата Зойка и опъва цигарето. Младите невести вече са помели пред дворовете и са тръгнали за вода.

Зойка ги измерва с поглед и ги задява:

– Булка, нещо много кефлия вървиш!

– И, како Зойке, и ти...

Ясна е работата.

Добре, ама все някоя булка върви по друг начин. Нощната работа или не е пипната, или е останала недовършена. Това не убягва от опитния поглед. Следва по-пиперлия закачка.

Докато Зойка бешe жива, а и след смъртта й, не чух да се каже за нея лоша, да не говорим за обидна дума.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020