Сърцето ми е фенер черен среднощ, непламтящо дърво

Сърцето ми е фенер черен среднощ, непламтящо дърво,

но греба, греба в тъмното и светвам лампата (накрая).

Поезията е вътрешни монолози (и тя е в кавга с мен)

и е виртуална реалност, модел на света,

написана и излята реалност, излята тъга и сън.

Понякога съм дете аутист,

свивам света си и натрапчиво се занимавам с него.

После павирам път и светлината навлиза в душата ми.

(От сега) вътрешните монолози се потапят в малко светлина -

възнамерявам да съм като Суламит*

(трудно за интерпретация произведение за взаимодействията:

модифициране на физическата реалност, превръщането й в символ).

____________________________________

* Лирическа героиня в Стария Завет, Песен на песните, 6:13. Суламит е женската форма на името Соломон. Бел.пр. Изт. English Standard Version