Отговорът, дъще моя

Ако всъщност Боб те попита:

„Колко време ще ти е нужно,

за да станеш човек?”

А ти отговор нямаш,

или пък е грешен –

това е изгубено време

точно тогава,

когато трябва то да е твое изцяло.

Даже и вятъра да гониш,

когото можеш дори и да стигнеш.

/А сега, опитай се съдбата си

да превъзмогнеш.../

Завинаги млад, докато ти си до мене,

ще следвам опита

от твоите години достигнат.

И рано или късно готов ще бъда

кръгозора да ти подаря,

от който все още

ти отговор нямаш.

Точно както една жена, дъще,

която знае, че не е лесно с уловки

хода на нещата променен да бъде,

тогава, когато враждебният свят

пред очите на растящо дете се разкрива.

А тя няма какво да друго очаква

и няма в какво друго да вярва

освен само на себе си.