Giuseppe Napolitano

Poetry

Една последна цигара

4.94(604 votes)

Poetry

Одисея

4.92(86 votes)

Poetry

Отговорът, дъще моя

4.91(44 votes)

Poetry

Рефрените на Орфей

4.83(42 votes)

Poetry

Завръщане в Сет

4.65(31 votes)

More

Защо утре не знае за утре

В памет на брат ми

Translated by: От английски: Здравка Шейретова

5.00   (1 votes)

Колко години и колко ли още

ще се укорявам, че не съм пораснал

достатъчно, за да бъда човек?

Ако ти си човек –

колко начина има такъв да останеш

и за това хорското признание да чуеш?

Но най- важното е човек да се запазиш:

може би в една следа повярвал

и назад, по стъпките вървейки,

да пристигнеш (hic optime manebimus)

там, където винаги

една черешова градина цъфти,

 

в рай незаслужен и възстановен.

 

Аз най-сетне трябва да призная

и то само миг преди да сгреша –

заблуда недопустима е да вярваш, че

невредим можеш да останеш,

когато със сътворението на нов идеал

започнеш ти да се сражаваш.

 

Така твоите стъпки във вятъра

се отпечатват,

а ти самият -

глас на облаците плачещи ставаш.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024