Ноктюрно

Такситата със рев се гонят.

Неделя вечер - няма как!

Опашките им махат с броня

на забранителния знак.

Колонка "супер" ще опръска

една прозявка в две очи

и смачканата вратовръзка.

Или пък времето ще спи.

Нощта - увесила лампази,

протяга уж случайно крак

пред непознатия с онази.

И леко мърка под мустак:

Какви места! Не ме занасяй,

че не разбирам от шеги.

Допий на воля у дома си

и всичко ще се подреди.

Без него барът ще порасне

със чифт среднощни колене,

цигарата им да угасне

в "Сузуки" или "BMW"-е

с банкноти, смях. И още нещо

в бутилка скоч със много лед.

А след това - с едно горещо

кафе. И повечко късмет...

А вън един юнак подпира

варела с уличната смет:

Отворено ли е? - не спира.

Да, май че градският клозет...

На стълба двоен в абажура

догарят някакви луни.

От тъмната си амбразура

кълне жена му до зори.

Тя може още да почака...

Монетите едва намира -

завинаги изпуснал влака,

той иска само чаша бира.

Такситата току се гонят

в импровизирания мрак

покрай юнака, спънал коня

до забранителния знак.