Мандрагора *

Със приливите на сърцето

непохватно

отстъпва сушата в анфас -

че поделеното сега е кратко

с неподелимото у нас.

И няма повече въпроси.

Нека!

Отдавна вече не боли

от туй, че в нечия пътека

остават ничии следи.

След любовта - нелепо чувство

дотегнало да ни вини,

че станали сме по-изкусни

еднакво да сме по-сами.

Разпятията несвободни -

прегърнати полуобратно,

в гърдите ни дълбаят котва,

не истинска, но вероятна.

И все по-често, като вятър

минаваме през този ден -

все по-еднакво непознати

в живота необикновен...

Но няма повече въпроси.

В гърба ни дебнат сто очи.

Докато само две ти носят

надеждата,

че сме били.

----------------------------

* Отровно биле / Разковниче - преносно значение /