* * *

"Всеки изгрев е една присъда отменена."

Стефан Цанев

Седем страници леко отгърнати -

преживяни, затрупани в прах.

Остарявам. Оставам след първите.

Трупам тихичко грях върху грях.

Седем мига - завързани в шепите,

непривично прегърнати спят.

Полунощни и празнични, слепи те

си отиват от земния свят.

Денем трудно отмерва сърцето ми.

Посребряват косите едва.

Още седем - уви! - са прочетени.

Някак скучно нелепа шега.

Седем истини бити, премазани

ме напускат и бягат назад.

Моите думи не са още казани.

Досега бях един непознат.

Седем изгрева тичат в очите ми.

Седем нощи - до болка една.

Седем удара бият в душите ни.

Седем пъти живеем така.

Седем страници - вече разгърнати,

те отново след миг ще заспят.

Изостанах ли пак...

Между първите

ще сверя своя стих - циферблат.