В следобеда на моето лято
безмълвието си отиде.
От всякъде, където сме могли
да бъдем. И да не обичаме.
Отиде си и ручеят -
сълза отсечена
от изворите на дълбокото.
И крехко, като чужда истина
застина по брега на спомена.
А този плясък от разчупено
кристално водно огледало -
с изтритите следи по пясъка,
в прекършения звук на вятъра...
Това ли си била
наистина.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.