Там - в края на всяко лято -
умира един лунапарк
и обратното…
Спира провинциалният
световъртеж
на виенското колело,
дето все бродира на
срички Виена.
В самия край на октомври,
в самия край на градчето,
сред нивята, се разплаква
най-самотното бостанско плашило -
вече няма кого да уплаши…
Изведнъж става тихо,
неусетно и някак внезапно
започва вълшебният, провинциалният,
най-виенският валс на снежинките
сред литургията на гарвани помъдрели -
черно-бял самотен шедьовър
от нямото кино на Господ…
Следва дълъг антракт, а напролет
тревите поникват отново и нови,
невинни, наивни и ничии
момичета млади пак на реката
от върбови клонки свиват венчета
и ги носи водата, смълчана и светла,
все там към бъдното и към вечното…
Усмихват се старците някак по детски.
После всичко започва отново
в три четвърти…
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.