Синтагма

Виж гръцките полицаи

на площада с име на конституция –

плътно един до друг, зад преграда

от щитове, блеснали каски, здраво

стиснали палките.

Сякаш са македонска фаланга,

настръхнала с дългите сариси.

Егида на парламента,

стена срещу тълпата, редът срещу хаоса.

А протестът на гръцките граждани

като морска вълна приближава –

зад плакати и лозунги, с мегафони и бомбички,

нагледен урок по демокрация.

Неизбежен е сблъсъкът, ръкопашната битка –

в самото сърце на Атина

ахейци воюват за Троя –

изопват се мускули, красиви и яростни,

герои се хвърлят в атака.

Менелай, Агамемнон, Аяксите, Ахил и Патрокъл

срещу шлемовееца Хектор, Парис, Еней,

синовете Приамови.

Пристрастни богини закрилят любимците

и броните стенат под силните мечове.

Във облаци прах летят колесници.

Илиада от новата ера на площада

с много значения: конституция, ред, подреждане,

отряд, словосъчетание...

„Искаме работа!” е синтагма,

„Охи, Европа!” – също.

Това си припомних на площад „Славейков”,

сред множество книги и книжни герои,

до двамата Славеи, съзвучни с фолклора.

И в мъгливата утрин на София

ги видях да прииждат –

кон до коня, юнак до юнака.

В гората на маждраците,

ясното слънце на сабите.

Дрехите им – като тъмен облак,

дето стъпят – кладенчета правят.

Кой ги води, мила моя майно льо,

за христова вяра?

Кой ги води, мила моя майно льо,

за българско име?

Мила моя майно льо...