„Всичко е възможно, когато има знаме.”
Я. Макгахан за Панагюрище, 1876 г.
Бод след бод, бод след бод –
С, В, СВО -
нишка сърмена върху свилата
СВОБО –
под девичите пръсти избодени
СВОБОДА
изгрява в мрачната стаичка,
избуява в кадифето зелено.
ИЛИ
Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
ИЛИ СМЪРТ
Даскалицата Райна пише с иглата,
днеска робиня, утре княгиня...
Бод след бод, бод след бод –
и лъвът се възправя,
тъпче полумесеца кървав.
Щете ме колете, щете ме бесете...
Притъмнява в тайната стаичка.
Дъщерята на поп Георги
пали свещ подир свещ –
свет во тме, и гори тъмнината.
Свободата, зачената тайно, напира.
Пламват живите свещи, хвърлят искри:
Бенковски войводата, Волов учителя,
поп Грую Бански,
Каблешков – началник на гара,
Бобеков председателя, Петлешков аптекаря,
Захари овчаря, папукчията Кочо...
Аз уших байрака, аз му турих знака:
”Смърт или свобода”!
И разгаря пожарът села,
и невинните жертви издига на клада.
Вчера – знаменоска на коня,
днес – пребита в зандана.
Акушерка на избързало раждане.
И разцъфват черешови топчета,
подпукват Европа с топузи кантарени.
Тази пролет ще има въстание –
знаме и десет дни свобода!
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.