* * *

4.89   (94 votes)

Луната бяла гледам

в дъното на чашата

и като куче съм,

приклекнало в потайни доби,

готово – от безумие ли, мъка някаква,

срещу й да проточи вой.

 

Луната бяла гледам

в дъното на чашата

и небето

с пиянски пръсти опипвам –

да я угася, да заспя…

И сънувам

лозата,

а на нея – обесени гроздове.

Аз ги свалям

от примките.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024