Рисувачът на спомени

Той вижда - всичко има отпечатък:

додето тя отмята шурнал кичур,

не знае кой ще отнесе нататък

картината "Разплакано момиче"...

Изящен жест, излъчване, гримаса -

на спомена ескизите незрими...

Той помни - и да дишаш е опасно,

ако диханието вае зима.

Навярно затова изпипва тънко

детайла и нюанса, послевкуса...

Той е разбрал: плътта е само плънка -

за плътността ти трябват други устни.

За плътността ти трябват други пръсти -

прозрачното е силует нетраен...

Опипом рови в снопа щрихи гъсти -

контура му с един да очертае.

Той може. И в движение рисува -

с размах и недомлъвка, артистично!

Момичето, прехласнат малък Лувър,

ръмеж лъчист - в палитрата се стича.