„Мисия Лондон“: Мини наръчник по дипломатическа практика

ВЪВЕДЕНИЕ

Сред многото начини да се научи дипломация като полезен пример и практика се явява изучаването на романи, които се занимават с дипломация. Затова в тази студия представяме, анализираме и коментираме един от най-популярните европейски романи от тази област, а именно „Мисия Лондон“ на Алек Попов. Допълнително, сравняваме дипломатическия подход, преживявания и уроци, научени от тази книга, с някои от класическите наръчници по дипломация като Berridge’s Diplomacy (2015), Feltham’s Diplomatic Handbook (1994), Nicolson’s Diplomacy (1998) и Satow’s Guide to Diplomatic Practice (1994). Това означава, че ще се опитаме да разберем „Мисия Лондон“ като мини наръчник по дипломатическа практика и ще се опитаме да докажем тази гледна точка в настоящата студия. Поради тази причина и тъй като авторът на този принос е също дипломат от кариерата, разчитаме предимно на метода на наблюдението със собствено участие, особено при коментиране на въпроси от неговата тридесетилетна дипломатическа практика. Трябва също да се спомене, че тази студия не е обширна рецензия на книгата, а представя дипломатически анализ на романа, който се занимава с дипломация.

Като имаме това предвид, включваме това списание към поредицата статии, които се занимават с широко известни книги върху международните отношения и които значително влияят на тази сфера. В случая на книгата на Попов тя също добре се съчетава с главната мисия на това списание, а именно да представя и рекламира теми, свързани с европейската перспектива на балканските страни общо, както и с целта да представя и рекламира автори от този регион.

„МИСИЯ ЛОНДОН“ И НЕЙНОТО ДИПЛОМАТИЧЕСКО РАЗБИРАНЕ

Общи наблюдения

Дипломацията, „най-важната институция на нашето общество от държави“ (Berridge, 2015, с.1), но също „този смешен стар занаят“ (Roberts, 2014, ix), е изобразена в книгата на Попов точно между тези две противоположни и все пак допълващи се разбирания, въпреки че авторът включва в романа си също много допълнителни нюанси.

Тъй като дипломатическата рамка се определя от провеждане на отношения между държавите (също между държави и международни организации), дипломатите работят с елитите и самите те също са част от елитите. В същото време, при упражняването на протекция над субекти на частното и корпоративното право, което означава занимаването с консулска защита на техните граждани и техните компании, дипломатите също поддържат досег с ежедневния живот на обикновени граждани, така да се каже. Можем да продължим да представяме по-широко дипломатическата рамка, което само ще прибави към сложността на дипломатическия живот и работа. Те, дипломатите от всички видове (посланици, политически дипломати, специални аташета като военни, търговски и други, консули, т.н.) са в сърцевината на тази сложна матрица на политически и социални отношения.

Затова те трябва да бъдат добре образовани и опитни, запознати с всички възможни видове политически интере