Една последна цигара

Скъпи Микеле – както веднъж някой написа –

казваш, че си загубил

малко живот и нещо повече: помисли

колко красиво е и ще бъде да загубиш

отново, за да намериш в края на

друга житейска пътека слънцето

(е, не непременно утрешната зора)

да топли тези студени дни

и да дава сила на тези, които се чувстват изцедени.

Скъпи Микеле – бих искал да заплача

с теб, но ти не плачеш сега,

въпреки че трябва да признаеш загубата

на карти и (за нещастие)

малко в любовта (но хората казват друго),

докато хващаш пеперуди и харчиш

също понякога стотинки

за сандвич или за малко вероятната последна

цигара, което ще бъде твой успех.

Тогава се смея сърдечно с теб

и се връщам към времената, когато давахме

нещо, което мислехме за дадено,

и когато изчезнеше, ние оставахме сериозни

и знаехме, че от тези моменти

винаги излизахме със съзнанието

(неизбежно) кои трябва да бъдем

– като се изкатервахме до доброто, истинския вид,

разкрито накрая в разтворена ръка.