5 септември

Сега идваш и чакането това с години

ме подлъга да повярвам, че мога дори да мина

без теб като облекчавам мечтите си на хартия,

сега отваря крехка бариера пред мен,

която ми предлага нещо повече от отвъд самата мен.

Ще прекарам време да оправя грима си

и да ти представя новото си аз

без игри с по-привлекателна маска

както при необичайни обстоятелства,

но аз ще бъда готова, когато –

и не искам да чакам повече

– ме помолиш да те хвана за ръката,

ако искаш да те водя,

и ръката ми ще ти дава увереност

и ще укрепва в твоята.

Сега ето защо денят има като че ли чувство

на другост, което не е там, но

като че ли е,

като че ли това, което беше преди, не беше там

– това дете ли е?