Одисея

Без значение колко добре забавям пътешествието

и как спирката дава почивка,

да чакаш отново (не винаги лошо нещо)

откритото море – същински зов

на познанието – и ако Одисей приканва

към пътешествие, не можеш да откажеш

лудия устрем, който прави човека истински.

И тогава се гмурваш, опитваш се да достигнеш

колкото могат ръцете ти да те отведат до далечния бряг,

където се надяваш, че някой ще те чака.

Някой, който може да ти подаде честно огледало,

от което да поискаш пътеводна светлина:

кой е пътят за връщане у дома?

Спирката става дори по-лека,

ако вече мислиш за други разходки,

други пътешествия и фантазии –

търсиш, но не винаги пристигаш там.