НЕКА ТИ НАПРАВЯ

Нека ти направя тъмно минало

и със него ти ще оцелееш,

нека ти направя малко жестове опиянени,

нека ти направя ураган и топъл вятър,

аз искам да те изкрещя внезапно, да те изрека

с напевни думи -

сандалите на лятото подскачат

и фльорцата вода се чувства огорчена -

мъглата, паднала на педя от крака ми,

с белия саван обвива всичко живо,

а образът ти, образ до полуда, от плочките отскача

и странно ме привлича

с мистичните си физиономии и загатнати портрети

на лелка, на подпухнала готвачка, на принцеса,

станала отново Пепеляшка, на момиче с ореол

от лесни тайни, на пийнала Снежанка и - какво ли още.

Сега да те представя на блудстващите рими

и да те облея с моите кошмари:

Момиче, кокиче, добиче, сестриче или братче на поета,

стигнал пределите на любовта -

това си ти това си ти това си.

Нека ти направя тъмно минало...

На устните ти подражавам и се пристрастявам бавно

към гласа ти -

сега да преживея зимата

и бремето да надживея

със спомена за всичките жени

радостни от слабостта ми

и още повече да дрънкам глупости

и глупаво да споря за изкуството

на птиците безсилни

излегнали се на гърба на вятъра

на вятъра напомнящ моите чувства.