ИСТЕРИЧНО СЕЛО

Истерията грабна цялото си село.

Пак се раздвои като жена тълпата

в насълзената от сънищата утрин.

Калдъръмите започнаха сами да сочат пътя,

пилоните потънаха до крак в земята.

Тя си миеше зъбите,

преди да го направи.

Селото град, а бремето пустиня.

И Бог се появи и каза,

че обича сред напора могъщ

на влюбените в Бога,

на тези същества със буйна кръв,

на тези чувства като есенни закани:

обичаш, после мразиш,

пак обичаш предано

Земята, продължител на една легенда.

Защо ли тяхната забрава ме омайва -

да ги препратиш все едно къде,

ще бъде чудо,

по-високо от Венера,

по-дълбоко от измислено море.

А аз измислям собствените крачки,

играя си и преминавам пръв -

да помисля също за мехура

на възторжените баби,

които кръв пикаят,

кръв пикаят.

А глинените танкове

вече тръгват

срещу мен.