Не от този свят

Не принадлежа тук,

не знам празни думи,

не искам да се повтарям,

нито пък тъжно

и тъжна да говоря, да нареждам.

Не искам да намирам недостатъци

там, където няма,

не искам интириги, интриги прости.

Не, не принадлежа тук, този свят ме избягва.

Не принадлежа тук и сега.

Обичам смях, любов, прегръдки

като сатен, нежна коприна,

аромата на люляк и червена роза,

обичам тесните пътеки край реката

и в тревата нозе боси.

Обичам дълго в слънцето да гледам,

край реката бързо ромоляща

за ръката да те стисна.

И искам земя червена родна

с хора щастливи и спокойни.

Не, не принадлежа тук.

Питам се често,

къде ми е мястото, при тази кожа тясна.

Духът ми винаги бяга на друго място.

В далечни безкрайни плата,

където земята гали небето.

Във въздух и вода на брега морски,

водорасли отишли на разходка

и морски звезди с бели черупки.

На брега само небето

черно да гледам

и покрив от звезди

в небесни черни коси.

Не, не принадлежа тук.

Само там е мое място,

в шир, където на душата моя

ни е малко, ни е тясно.