Вуцидей и „Бърлогата“

уци. Кокошки нямат, яйца ручат!“ Разбра ли сега? — и той пак се разсмя, после се извърна към овцете, размаха ръце и викна: — Де, вуци, деей…

 

Гледах го безмълвен. Той сякаш схвана погрешно недоумението, което ме бе обзело, и побърза да добави, че те, овцете, само от „вуци“ разбират, само тая дума ги плаши измежду всички шопски думи.

 

— А крадците — рекох, — крадците от що се плашат?

 

— Море, они и от дебела тояга се не плашат… Оставих Вуцидей при овцете и тръгнах унило нататък, изпровождан издалеч от двата овчарски песа. Смътното предчувствие за бъдещи неприятности с крадци се разсея, когато обходих моята нива на длъж и на шир, измервайки с едри крачки нейните граници и преценявайки где да построя къщичката и где да посадя млади борчета. Впрочем двадесетина едри смърча издигаха зелени корони в горната част на мястото край малкия поток, който слизаше от планината и се губеше нейде в полето. Порадвах се на голямата джанка и на трите шипкови храста със зрели плодове, които красяха долния синор на бъдещето ми имение, после тръгнах през разораните ниви към селото — доволен, весел и спокоен.

 

На другото утро попаднах в ролята на някакъв Крез, окръжен от група любопитни мацакурци, предимно руси и рижи шопи с небръснати и непроницаеми лица. Щедро раздавах пари на бъдещите доставчици на камъни за градеж и вар, на тухли, пясък и дървен материал, а те също тъй драговолно издаваха разписки за полученото капаро, поръчителствувайки един за друг. Неколцина ме следваха неотклонно по петите из улиците, а веднаж Пуна-Шуна ме зърна сред двама-трима от тях, усмихна се срамежливо и ловко подгъна крайчеца на полата си. Вуцидей изобщо не се мярна по мегдана, сякаш знаеше, че съм забравил и него, и мрачните му предсказания.