Циркът на времето

В цирка на времето завесата падна.

Слънцето с тих поклон си замина.

След него пристъпи на сцената хладна

нощта – с черна рокля от коприна.

Друг номер бе подготвила тя

със звездите – свои сестрици.

С тях над манежа полетя,

разперила тъмни къдрици.

Публика бяха нощните скитници.

Слънцето, зад сцената пляскаше с тях.

С радост ги гледаха старите клетници –

манежът екна от празничен смях.

Поклониха се, вече престарели -

нощта – с черна рокля и нейните звезди.

Духове на вещици – достатъчно горели,

белязаха манежа с огнени бразди.

В цирка завесата отново падна.

Нощта със звездите си замина.

След нея се стопли сцената хладна

от слънцето – изгревът пак за малко намина.