Фотосинтеза

Това беше най-несамотното листо. И най-обикновеното. Като останалите си събратя не знаеше какво значи фотосинтеза, но това не му пречеше да участва в нея. В края на краищата дървото беше живо благодарение на листата, слънцето и фотосинтезата. Но както вече отбелязахме, листото не я знаеше тази дума. И други не знаеше. Изобщо си висеше незнаещо нищо и се различаваше единствено по това, че бе последно на своето клонче.

Пред дървото имаше пейка. Обикновена. Градинска. Зелена.

Веднъж там спря жена. И вместо да седне на пейката, се качи върху нея. Иначе не можеше да стигне до клончетата с листа от акация. Откъсна си едно и тогава седна.

Започна да брои – щастие, нещастие, път, писмо...

Въздъхна жената. Тежко. Дори много тежко.

После се прибра, събра багажа в един куфар, хвана детето за ръка и тръгна към гарата. Беше се паднал „път“.

Един цял клас деца се изсипа на улицата. Десетки крака стъпкаха листото във влажната пръст.

То така си и остана в калта – неразбрало, че е било Съдба.