Брадата на Господ

От другата страна на черна дупка,

във друга някоя реална нереалност,

като човек - мечтая да присъствам,

но да избяга - небесното ми тяло.

Сгъстена е материята, Боже,

едва се диша едновременно във толкова вселени,

събитията своя ред объркват,

брадата ти божествена докосва се до мене.

Катеря се по космите безкрайни,

отвъд… и пак, и пак, и пак...

Докато ровя в дребните ти тайни,

не виждам, че всъщност си ... безбрад.