Докато дълбая домашния хляб,
откривам сърцето му топло,
сякаш не е приготвен от автомат,
а от мама по домашна рокля.
С всеки сантиметър напред
все едно през живота се движа -
с твърда кора и препечен наглед,
а пък с мека душа и загрижен.
Пътувам през земните пластове днес,
ще пътувам и вчера, пътувах и утре.
Ядрото от лава сънувах нощес,
че вече достигнал съм буден.
Със хляба търкаля се пълното земно кълбо,
цяло човечество чака -
залък да счупи, да засади дърво,
да намери центъра на Земята.
28.09.2016
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.