Змеица

Да раждам деца.

Да ги кърмя.

Да ги уча да чупят от хляба.

Да ги изпращам.

Да чакам да се върнат,

докато се смалявам вечер до прага.

Да пиша книги.

Да ги изхвърлям.

Да ги пиша после отново.

Да ги чета онемяла,

докато в исполин се превръщам,

прекрачвайки сутрин прага.

Да започвам деня.

Да минавам през него.

Да го свършвам без точка.

Различна. Еднаква.

Млада и стара.

Змеица самотна.

09.06.2011