Посветено

4.91   (55 votes)

Затворена врата.

Мълчание – като стената бяла.

Това си ти.

А аз съм огън и навярно - бедствие,

не знам за теб какво съм ....

Попитах в жаждата среднощна -

сродява ли тъгата?

Ти каза „да“,

но път към тебе няма.

Ти просто си затворена врата,

мълчание – като стената бяла.

И се разделям с тебе,

без дори да разбера

дали изобщо съм те срещнала....

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2023