* * *

4.60   (35 votes)

Вчера омагьосана препусках презглава

 

да си пера бялата риза – онази самодивската – на реката.

 

Гола, по коса само, се изкъпах.

 

И ризата изпрах на лунна светлина.

 

Доволна тичах, закичила светулки във косите.

 

Зад мен, изплезила език от бързане,

 

подтичваше луната.

 

После, на хорото, си излях мъката, дивотията и ината.

 

Тъпчех горски треви и онази моя любов.

 

Призори пак хукнах към реката да се отмагьосам.

 

Ризата подарих на луната.

 

Да си свети.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020