* * *

3.33   (9 votes)

Сандалата ми – скъсана.

Лятото е прашно.

Заседнало е в гърлото като рибена кост.

Минавам през ухото на иглата,

помъкнала след себе си вода.

Завързвам края й на възел

и си зашивам сандала.

Сега през прахта вървя,

а лятото стърчи от джоба ми –

шарена макара.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020