Слава

Translated by: полски Мария П. Георгиева

4.85   (47 votes)

някакъв журналист

от местния вестник

който пише за мен

“известният вроцлавски поет”

а към мен се обръща

с господин Станиславе

се чувства засегнат

 

приятна госпожичка

“също” журналистка

от регионалната притурка

на столичния Вестник

има само един въпрос

но задава три

без да чака за отговор

 

обяснявам учтиво

че съм уморен болен

че съм стар

че главата ми е празна

 

“вие кокетирате!”

 

тук се предавам

моля питайте

после чета

че съм се родил в Радом

през 1821

 

че след войната съм посетил

Леополд Стаф в Радомско

който бил Нестор на поезията

и живеел на четвъртия етаж

в двуетажна сграда

без асансьор но затова пък с жена си госпожа Хелена

и кученцето Хецуня

 

тук се предавам

(но не изпростявам...)

понякога чувам в слушалката

глас с неестествено

но дълбоко звучене

това е опитна госпожа редакторка

обръща се към мен с чаровна усмивка

“дай лапа”

(извинете! това е от телевизора)

 

ало!?

 

господин професорът ли е?

 

да!

обаче не съм професор!

 

само три въпроса господин професоре

в края на века

се обръщаме... към най-видните...

“вярвате ли в Бога на отделния човек?”

 

за бога ! госпожо

смилете се... разбира се, но без брадата!

какво още?

 

“имате репутация на човек

който не обича журналистите”...

 

ама моля ви се!... секундичка

само да оставя една гумичка...

 

вчера чух по радиото

стихотворението което над вашата люлка

тръстикова е написал нашият нобелист

Чеслав Милош

че всички инструменти

на големия оркестър

са свирили заедно на вашия рожден ден

извитете ме, господин Тадеуш,

ами че тази творба ви е позната?...

 

как приехте този красив жест

от по-стар Колега

жест толкова рядък в света на художествената

литература ниска и висока

 

след 50 години

посветих на Милош стихотворение

“поет пенсионерус”

 

добре сте го наредили! господин Таджо!

 

не съм го наредил само му го посветих

 

а няма ли да бъде твърде лично

ако ви попитам как се чувствате

като класик приживе противоречив

жив паметник

и какво мислите господин Тадко за решенията

на комитета на нашата полска Нобелова

награда каквато несъмнено е

Нике за която сте били номиниран

без успех дори двукратно

не се ли чувствате засегнат

 

момент!може би трябва да отговоря на първия

въпрос! като жив паметник имам

известни проблеми с простатата грешка на езика

случва се е какво

както го наричат “болестта на кардиналите

(смях)

колкото до втория въпрос заявявам

че не се чувствам засегнат от номинациите

и охотно ще се съглася на трета номинация

а дори и награда...

 

защото съм чувала че много писатели

дори не искат да чуват за тази

награда и я отхвърлят

преди номинацията като казват

че всичко това е лишено от вкус

 

това е въпрос на вкус

понякога говоренето за добрия вкус

е проява на лош вкус

да ви е сладко!

 

Господин Тадко! вие сте чудесен!

целувам ви (чувам в слушалката

млясване слушалката се поти

ухото ми също) мога ли

да пусна това в ефира на културния

блок със стиховете

на премилата поетеса Тупалска-Пши-

-пшинска primo voto Plattfus, не

сте ли ги чели?! направи чудесна изложба

заедно с мъжа си той рисува от изгрев

а тя пише пее композира инсталира

трябва да ви заведа в техния чудесен

дом до езерото Вдзидзе

разбира се три котки и френски

помияр с родословно ха ха ха дърво

значи Маестро се

уговорихме?! Честита номинация!

 

“бях аз от Бога награден

с награда не така велика:

върху стъклото залепен

измокрен лист от трепетлика”-

 

о не! това е бомба!

а мога ли да ви попитам нещо лично

кога написахте тази перла

благодаря! слушайте в полунощ

на Заговезни благодаря!

чао! чао! Ах! Забравих....

вярно ли е че на гробището в Хелзинки

е поставен ваш паметник

на стара жена

а всъщност някъде бяхте писали

за смърта на поезията още ли

поддържате това твърдение

вие сте ас на долношльонската

култура заедно

с Хенрик Томашевски

вярно ли е че имате своя

къщичка в Музея на играчките

в Карпач? за вас говорят

че не обичате родния си Радом

 

Радомско госпожо Радомско

 

подадох на редакторката

безимения си пръст

а тя ми налапа ръката

и ми зададе множество въпроси

в това число три подвеждащи

 

въпреки че сте атеист

написахте с нашата нобелистка

госпожа Вислава

дитирамб в чест на тъщата

на президента Берут

който беше преведен

на чехословашки език

 

mea culpa mea culpa

mea maxima culpa

 

това на латински ли е господин професоре?

извинете но нас не са ни

учили на латински в ПНР-то

наистина тази поговорка

е толкова популярна че

не трябва да я превеждаме

на слушателите на нашето радио

 

Понякога още от сутринта звънят

телефоните (номерът на моя стар телефон не

е таен)

понякога нещо бръмчи в слушалката

нещо ми звъни в ухото

(дали отново не ме

подслушват...) ах! стари поете

туй са някакви маяци мочурища карети

щурци в моя телефон

повреден плик

в тънък слой синтетика (като в кондон?)

(сигурно тази грозна дума

се пише по друг начин?) ало?

нищо не чувам!

 

понякога чувам в слушалката

“господин ресижьор

над какво работите?”

 

не съм ресижьор

пенсионер съм аз

а над какво работя?

работя над себе си аз

 

звъни пийнал студент

във връзка с това

че “Картотека” е разхвърляна...

звъни ученик

от основното училище

“господин Ружевич ли е

този който е написал няколко стихотворения?”

да аз съм

“защото аз искам да попитам господин ружевич

кой е субектът

в стихотворението “сперматозоид в панталони”?”

 

Винаги през октомври (на рождения ми ден)

ме запитвуват дали се радвам

че някой друг е получил нобел

отговарям че се радвам

а какво мислите за наградата

на Дарио Фо?

слабо познавам творчеството на нобелиста

но фрагментите с които

се запознах много ми харесаха

наградата

е укрепнала

понякога е по-добре да наградиш

шута а не жреца

Дарио Фо несъмнено е по-интересен

от Салмонела Лагерлоф

 

След година отново

ме питат какво мисля за нобеловата награда

на поругалския писател

 

“някаква госпожа ви търси по телефона”

 

ало, кой е?

извинете не се представих

Мирандола Изсиплинска-Макаронска

смятате ли че решението...

чух неволно в Творческия Дом

разговора който проведохте

с господин Хен

който каза че Сара

имаго или нещо от сорта

може ли да ми откриете

тайната за каква Сара

ставаше дума

в творческия дом?

госпожо (и госпожа)

не ставаше дума за сара която

има го а за лауреата на наградата

Нобел португалския писател

Сарамаго Хен ми даде рецепта

как най-лесно на стари години

да запомня някое име

или название това е такъв фокус

мнемотехнически

с една дума сега ще помня Сарамаго...

а какво мислите за тази награда?

дали това не е грешка на остарелия вече комитет?

 

писателят ми се струва симпатичен

 

не знам защо тази награда предизвика

такива емоции сред писателите

награда като награда

 

Ох, господин Сташек, ама че сте хитрец!

 

извинете! пресъхна ми гърлото

слизестите ципи гласните струни

охлювът в ухото всичко пресъхва госпожице...

извинете... как се казвате?

 

Ох господин професоре

вие ме отекчавате... а аз имам

към вас още едно въпросче...

стрелям!

гледали ли сте “С огън и меч”?!

 

не съм го гледал

(от другата страна се чува тишина!)

затова пък съм гледал “Qvo vadis”

през 1936

(от другата страна на жицата се чува забързано

спазматично издишване и вдишване)

а като мъж смятате ли

че Скшетуски е по-добър в двойка с Хелена

или пък Бохун лишен от Скорупко

 

Хелена ми се струва малко студена

в романа напомня по-скоро Лонгинус

Подбипента... Заглоба е по-темпераментен...

да не говорим за Хмелницки...

 

извинявай, господин професоре! но нашето ефирно

ми свърши чао чао!

 

Февруари 1999

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020