Училището

- Господине, Вие имали ли сте като ученик по нещо двойка? – попита го любопитно едно от момчетата.

- Имал съм – призна си чистосърдечно учителят – Веднъж в девети клас по химия...После си я поправих.

На никой от нас, дори и на най-тъпите и мързеливите, той не пишеше двойки.

Така беше и в другите паралелки, на които преподаваше. Ако на устно изпитване някой не можеше нищо да каже, не му пишеше оценка, а го караше сам да си избере урок, върху който да го изпита. Ако пък на писмен

тест, някой беше оплескал листа с отговорите отгоре до долу, му го връщаше без оценка и му даваше втора възможност на същия тест...

Господин Макавеев ни спечели и с друго.

Единствено той и госпожата по география, Лалева, сядаха понякога през

голямото междучасие при нас в „Зеленото” да пият кафе.

Първия път дори и Дани Вагината се поколеба дали да си запали цигара пред тях. Ала щом ги видя, че и двамата пушат, смело запали и тя.

- По много ли пушиш? – запита я Макавеев.

- Горе-долу по кутийка на ден – отговори Дани.

- Множко са... – въздъхна той – И аз правя на ден по кутия...Но, пусти навик! Вече петнайсет години ги пуша почти без прекъсване.

- А Вие, госпожо ? – излюбопитствува Дани.

- А – махна с ръка госпожа Лалева – Не пушех по време на бременността и след това по време на майчинството. Мислех си, че съм ги отказала... Но от половин година в това училище отново пропуших.

Аз заобичах преподавателя по история и още по една причина. Мама беше отишла по работа в в друг град и тоя ден нямаше възможност да мине по обяд с колата да прибере Емо, тогава второкласник, в къщи.

Той, разбира се, имаше по-малко часове от моите, свършваше по-рано. Така че нямаше как да се прибираме заедно.

Мама ми каза да помоля учителите си през последните два часа да ме освободят, за да мога да прибера в къщи малкия. Да не се притеснява, че ако той тръгне да се прибира сам, нещо може да му се случи...

За мой късмет пети час имахме история, а шестият разбрахме, че ще е свободен, тъй като преподавателят по физкултура се разболял внезапно. В междучасието хванах Емо за ръка и зачакахме пред вратата на кабинета по история.

- - Ани, да не ни водиш нов ученик в класа ? – пошегува се и пощипна Емо по бузката господин Макавеев.

- Това е брат ми. Майка ми днес е в командировка, не може да го вземе и се налага аз да го прибера в къщи.Може ли да ме освободите от Вашия час?

- Разбира се! – съгласи се веднага той – За такова нещо, дори и не трябваше да ме питаш! Хайде, юначе! Чао - и на тебе, и на кака!