Училището

маси: „Днес синът ми има рожден ден – навършва 18 години! Вече е пълнолетен... Заповядайте, днеска целия ден аз черпя!”

„Ей, страшно готин човек си, чичо Рашо! Най-великият баща, когото познавам!– не се сдържа и го прегърна спонтанно Дани Вагината – Да ти е жив и здрав сина! Седни при нас на масата де! Нали навсякъде е сервирано! Ако трябва и ние да помогнем с нещо?”

На масата питахме човека какво ще кандидатствува синът му, споделихме и нашата ориентация за следване след завършване на училище догодина.

- Много хубаво рисува, избрал си е графичен дизайн – стана малко по-словоохотлив чичо Рашо – Аз не му се бъркам в избора. От мен като баща само се иска да му помагам и да го подкрепям..

- Чичо Рашо, такъв готин пич си! Ти си все още млад мъж, защо не се ожениш наново? – попита го ненадейно Дани Вагината – Не всички жени са кучки! Не се притеснявай за сина си! Вече е голям! Е, и аз живея при баща ми и втората му жена...Свястна е, отнася се добре с мене. .Е, наистина, не мога да си изкривя душата, че обичам истинската си майка повече, но...

По лицето на чичо Рашо мина някаква сянка, която може би само аз забелязах... Той вдигна празните чаши и ги понесе към барчето... С гръб към нас се наведе над чешмата да ги мие...

Без да иска Дани беше подхванала болезнената и за мен тема за разделените родители…

Запътих се към тоалетната и с периферното зрение забелязах, че в мивката с мокрите чаши от очите на чичо Рашо капеха сълзи...

Горкият! Явно от обич и ежедневни грижи за сина си, досега никога не беше помислял за себе си... От възхищение и съчувствие ми се доплака и на мен.

На всичко отгоре от миналата година Румен вече не беше в нашия клас. По средата на учебната година Шаранката успя да го прогони в друго училище. Съвсем тенденциозно му писа една двойка и в дневника и в бележника.

Тогава Румен се ядоса страшно. Демонстративно скъса бележника си и пред целия клас й каза да си завре тая двойка в задника.

Шаранкова побесня. На всички учители поотделно разправяла какъв голям гамен е Румен..

На заседанието на Педагогическия съвет те, отново, само с изключение на господин Макавеев и госпожа Лалева, всички останали единодушно гласували предложението й за наказването му с „преместване в друго училище..”

Най-лошото при това наказание беше, че „другото училище” не можеше да се избира, нито от наказания ученик, нито от родителите му.

Посочваше се от регионалния инспекторат по образование. Единственото, с което се съобразяваха от там, бе профилът на паралелката в която си учил преди да те накажат...

Ние бяхме хуманитарна паралелка с интензивно изучаване на френски език. Подобна паралелка имаше само в едно друго СОУ, намиращо се на другия край на града...

След наказанието Румен беше записан да учи там...

В началото ми липсваше страхотно. Та нали с него, Вили и