Училището

Васко бяхме неразделни и в часовете и в междучасията! Липсваше ми допира от коляното му на чина до мен, липсваха ми топлината на рамото и ръката му, блясъкът на очите му.

Пишехме си по джиесемите есемеси всеки ден, вечер разговаряхме по скайпа., показвахме си във Фейсбук новите снимки... Разбира се, отново излизахме заедно, ала възможностите за това вече бяха по-ограничени.

Румен разказваше с възторг за новия си класен в другото училище: „Въпреки че е възрастен, на 55 години, страхотен мъжкар и пичага е! Не е високомерен и злопаметен, за всичко се опитва да ни разбира. Дори на футболни мачове е идвал с нас! Трябва ли класа да се брани от нещо, не се

бои да се опъне дори и на директорката ! А иначе и тук има даскали като Шаранката – злопаметни и злобни.”

Васко дотолкова хареса последното определение на Дани Вагината за Шаранката, че издебна момента никой да не види и собственоръчно с печатни букви го изписа с маркер върху дъската в класната ни стая.

Знаехме само Вили и аз.

С дневника и учителския си бележник Шаранката влезе в часа на класния.

Върху дъската на латиница едро беше изписано” СNARANKOVA E GAZOIZPUSKVATCKA”. Под него пък, с още по-големи букви, пишеше на английски „TNE KOKЕ.”

Шаранката погледна написаното на дъската... Изглежда сричаше наум бавно, защото червенината и гневът избиха по лицето й чак след десетина-петнайсе секунди... Огледа целия клас един по един. Не изкрещя, а процеди: „Кой го написа ?”

Забили погледи в чиновете, всички мълчахме... Вътрешно се кефехме, че определението „газоизпусквачка” явно я беше вбесило дълбоко. Но още повече се кефехме, че не знае значението на английската дума...

„Кой го написа!” – попита заплашително още два пъти Шаранката. Като разбра, че никой няма да си признае, със скърцащ глас нареди: „Изтрийте го веднага!”

Никой от нас не бързаше да стане и да изтрие написаното на дъската.

А и изглежда нещо прищрака в нейната глава, защото бързо промени решението си: „Не, не го изтривайте!”

Отвори вратата на стаята и се провикна в коридора към една от чистачките: „Иди до кабинета на Помощник директорката и й кажи, че много я моля да дойде в моя час!”

Помощник директорката пристигна в стаята ни след минута. Сърдито попита: „Какво има, Шаранкова? Някакво произшествие ли?”

Шаранката мълчаливо посочи дъската...

Помощник директорката побесня. Развика се: „Как не ви е срам, бе! Как не ви е срам да пишете такива глупости и да обиждате по тоя начин класната си! Та в училище тя ви е като втора майка! Кой го написа?”

Отново всички мълчахме…

„Признайте си доброволно, иначе ще е зорноволно!” – закани се

Помощник директорката.

Пак мълчахме.

„ Тая дума пък отдолу каква е?” – Помощник директорката с