Тодор Кожухаров – словото, което възкръсва

4.68   (47 votes)
в апогея на творческата си зрялост като белетрист. Сборниците с разкази и фейлетони и вестникът, който писателят е ръководил, са инкриминирани и остават скрити за погледа и на читателите, и на специалистите. Днес бихме казали – такива са били времената.Твърде лесен отговор за жестокото вътрешно противопоставяне на една малка нация на базата на привнесени отвън идеологии и интереси, за безвъзвратно пожертваните в кървавата гражданска война интелектуалци и демократични ценности. В този смисъл родолюбивото, възкръснало от забравата слово на публициста е поредното предупреждение за общата ни историческа отговорност към националната памет.

Т.К. оставя внушителна поредица от военни разкази, спомени и фейлетони, издадени в няколко сборника от 1921 до 1940г. Батална проза в ярък, образен кинематографичен стил, въздействаща с чистия си патриотизъм и емоционално съпреживяване на събитията. Голямата тема за националния идеал, за всенародния устрем към териториално обединяване на българите от освободените и останалите в Османската империя земи. В пластичното изображение на масовия героизъм, въодушевление, страдание и покруса образът на Балканските войни изплува от дълбините на столетието и като пълнолуние огрява и буди позадрямалото ни, размътено и размито в безконечния псевдодемократичен преход народностно съзнание. Особено скъпи и болезнени са възпоменанията за победоносния марш на младата българска армия към Бяло море, устремното завладяване на Драма, Серес, Дедеагач, Ксанти, Солун, безпримерните подвизи при Булаир, Чаталджа, Люлебургас, Бунархисар, звездната победа над обсадената Одринска крепост. Днес, век след знаменателните за всеки българин събития, ние с особено умиление и възторг славословим победоносната Балканска война, завършила с Лондонския мир от 17 май 1913 г. Но само месец по-късно, на 15 юни, поради чудовишната грешка на цар Фердинанд войната продължава като Междусъюзническа, и това е другото, тъмно лице на луната, което ни се иска да бъде неосветено. Защото там е страшната истина за националната катастрофа, наречена първа. Храбрата, но изтощена българска армия не може и не би могла да надделее над обединените сърби и гърци, доскорошни съюзници - разбойници, румънците, които удрят в гръб и навлизат в Софийското поле, а вероломно нарушилите примирието младотурци навлизат в Източна Тракия и с нечувана жестокост избиват хиляди мирни българи, прогонвайки оцелялото население зад старата българо-турска граница. В Родопите и Западна Тракия башибозушки отряди избиват хиляди невинни български жители. В Македония и Тракия горят български села и градове. Беломорските българи са разорени, извършен е същински геноцид над нашия етнос в Източна и Западна Тракия, както и в Мала Азия. И рони като икона кървави сълзи тъмният образ на другата война, и се взираме в изгубените си селения, близки, благосъстояние, поминък, църкви и училища. Но има и по-страшно от страшното, и то се нарича Втора национална катастрофа.В края на Общоевропейската, т.е. Първат

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022