Тодор Кожухаров – словото, което възкръсва

4.68   (47 votes)
витаят над черните жертвеници около „Александър Невски”, може би, под акомпанимента на тръбите, ще чуем гласа на „безименния герой”.../ Той, 1929 г./

Изключителният ентусиазъм и жертвоготовност на нашите воини в Балканските войни е белег на морално превъзходство, висок нравствен императив. Не за пазари и ресурси, не за трон и служби, не за престиж в чужбина и влияние на Балканите застават под бойните знамена българите. Нито пък в пристъп на мегаломански национализъм. Единствената, свята цел е освобождението на поробените братя – порив, дълбоко вкоренен в народопсихологията и в политическото ни мислене.Националната мечта и страховете на европейската дипломация стават действителност. Сформираните три български армии са насочени към стратегически най-трудно овладяемите територии. България изнася най-голямата тежест на войната като военно, стопанско и национално усилие. Нашата армия показва на света вече позабравения пример как се сражава за национално избавление. И пак българският войник плати с кръвта си дилетантските експерименти на дипломацията ни. Според Лондонския мирен договор Турция отстъпваше всички владения на запад от линията Мидия – Енос. За пръв път се признаваше официално свободата на Източна и Беломорска Тракия и тяхното присъединяване със значителна част от Македония към майката родина. Колосални усилия за кратковременна радост. Победата на бойното поле бе проиграна от лекомислието на монарха и неговото обкръжение. Военните разкази на Тодор Кожухаров възкресяват горчивата истина за неслучилото се наше национално обединение, за причините и последиците от това. В този смисъл завръщането на о.з. майор Тодор Кожухаров в редовете на българските писатели баталисти, издаването на стойностна проза с чиста проба патриотизъм е отраден факт в днешното време на глобализъм и ерозия на народностните ценности, противоядие срещу безродието и националния нихилизъм. Преосмислянето и обговарянето на този феномен тепърва предстои. И в това е голямата заслуга на проф.д-р Людмила Стоянова, дала живот на една толкова необходима книга. С преоткриването, осъвременяването и издаването й. Дано получи подобаващо признание и благодарност от литературната общност. И не само.

<<<2345

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022