Пътешествието в романа "Произшествието"

4.79   (39 votes)

Добрият роман има задължително свой „център”. И в случая не става дума за послание, герои и сюжет. „Центърът” е онова авторово проникновение, лично откритие и малка истина, към които писателят ни води умишлено. „Центърът” е рамка и простор, колкото повече нива има в конструкцията на един роман, толкова по-труден и интересен е пътят до „центъра”.

 

Aко не бях пристрастна, щях да кажа, че Балчик, за който разказва румънският автор Михаил Себастиан, е част от „центъра” на „Произшествието”. В този роман Балчик присъства в спомените на главния герой Паул, който усеща повея на вятъра от плажа на Балчик дори когато се намира в планината над Брашов. Балчик е и в модернистичните платна на художничката Ан. Балчик е място, където героят се е чувствал щастлив и жив, в пълна хармония със себе си.

 

На няколко пъти срещам Балчик (важен курорт за две съседни държави), а и морска Добруджа, в румънски художествени произведения. Давам си сметка, че благодарение на Йовков, Добруджа е поле, а благодарение на автори от северната ни съседка е и море. А всъщност Южна Добруджа е и двете едновременно: поле и море.

 

Михаил Себастиан (кръщелно име: Йосиф Хехтер) е роден на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и умира на 29 май 1945 г. в Букурещ. Той е писател, драматург и литературен критик, публицист, изучава философия и право в Букурещ. Сътрудник е на списанието „Кувънтул”, където се запознава с Мирча Елиаде. Привлечен е от вълнуващите идеи на интелектуалците от литературния кръг „Критерион”, който включва такива имена като Емил Чоран, Мирча Елиаде и Йожен Йонеско. В началото на 40-те години на миналия век му се забранява да работи като журналист, отнема му се и лицензът на пледиращ адвокат, защото е евреин.

 

„Произшествието” (1940) е роман, съхранил атмосферата от епохата между двете световни войни и стилистично повлиян от френските писатели Марсел Пруст и Жил Ренар. Романът изпъква чрез модерната си конструкция на фона на плеадата от класически румънски произведения от епохата, експериментиращи с цветове, сензуално изображение и психология. В българската литература се говори за „романова вълна” от 50-те и 60-те години на миналия век. Очевидно т.нар. „романова вълна” в румънската литература е по-рано, в междувоенния период. У нас добра популярност от това време придобиват: Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Чезар Петреску, Мирча Елиаде. Със съжаление казвам, че междувоенното романово време на северната ни съседка е по-добро като качество, идеи и разнообразие от нашето от 50-те и 60-те. Вероятна причина е натрапчивата тежест на идеологията у нас – с преработка или не – „Тютюн” продължава да намирисва на „производствен” роман. И днес в литературно отношение румънците ни изпреварват: прави ми много силно впечатление разнообразието от почерци и възможността да съжителстват заедно, социалните и съвременни теми са им по-важни от военно-историческото наследство и историята като документ. На т

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020