ХИМН

Разпрахме царствената пелерина

на тинята със стръв -

от вулканично дъно сме, родино,

от богомилска кръв.

Морето беше с черен креп покрито

и флагът - също чер -

разбиваше се рибата в скалите

на магма и хайвер.

Миришеше на мърша и на кратер,

на спиритичен дим

и слънчевата глъч ни изненада

интимно да мълчим.

Тогава писъка на хищни птици

разнищих в твоя чест

и хор на властници и еретици

гъмжи в слуха до днес.