Поезията като висша реалност

4.92   (327 votes)

Реалността в нашите представи и реалността, която се случва, са две различни понятия. В случая общото са нейните субекти: всеки от нас и мигът, в който сме надникнали „навътре” в себе си, или сме се огледали „навън”. В този миг ние задвижваме реалността, като я променяме. Има граници, които определят възможностите за въздействие. Те зависят от нивото, в което се намираме в условно наречената йерархична система на нашия личен свят, нашата циилизация, нашата Вселена и Всичко видимо и невидимо, което Е.

В тази система на човека, като субект на висшата реалност, му е даден механизмът на сътворяването, на съзиданието на нови проекции и реалности. Или, както поетично се изразяваме, на „нови светове”. Дали го съзнава, или не – човек променя не само видимо света. Но и невидимо – със своите действия, мисли и слово залага основите на онова, което ще се случва. И – което се случва.

Изводът е, че Еволюцията се осъществява и с нашето участие, когато сме част от реда и хармонията във всеки миг. Важен фактор в развитието на света в нас и около нас е опитът, който сме почерпили и съхранили през вековете. Опит, дошъл чрез хилядолетен труд и съмнения, безсънни нощи и озарения на поколения творци на човекознанието. Този опит единствен ни е дал силата и увереността да изградим нашата цивилизация. Поне така си мислехме допреди 15-20 години.

Новото мощно развитие на науката физика* в овладяването на тайните на невидимия свят ни донесе както изненадите в чисто физичен план – неговите основни параметри (10), така също и изненадите за нашия произход, целите на нашето човешко съществуване, така и увереността, че нашият път винаги е бил покрепян и защитен от Висшата сила, която го е създала. По свой образ и подобие.

Ние обаче не сме „пионки” на тази сила, а нейни разумно действащи частици, които творчески осъществяват плана на Еволюцията – основния закон на Битието. Нашата задача е да бъдем в хармонична връзка с целите и задачите, стоящи пред човешката цивилизация. Механизмите, които са ни дадени за нашите цели, са човешкият разум, емоции и физически опитности, които развиваме чрез науката. А така също и информационни канали (7), чрез които всеки творец „държи подострено перото” на творческото начало. Чрез тях получава информация за новите епохални открития, технологии и методики. Или – интуитивните насоки за тяхното откриване. Това е само бегъл поглед върху новата физична картина на света, който създаваме заедно с нашия Творец. Ние заедно творим информация. На най-фино ниво са системно подредени идеите и матриците на всичко. Това са информационни пакети, които очакват да ги „събудим”, за да се впишат в пъзела на цивилизацията ни. Всъщност цялата наша действителност е огромно информационно поле**, в което се намираме постоянно. Имена като „вакуум” или „празно пространство” са неточни според науката за невидимото поле – информациологията.

 

Поезията има специално място в картината на човекознанието. Ако за няко

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020