Тя, свободата ми,
живее
във връхчетата на косата,
докато рови с пръсти в нея
обезумял напролет вятър
и я запраща,
безнаказан,
по много слънчева посока.
Недей да търсиш завет,
с разум
не я предпазвай от високото:
подмамена от хвърчилата,
се впуска лятото да гони –
непомъдряла,
любознателна,
хлапашки влюбена в балоните...
Ще спре морето да изпие
след дълго скитане,
в пустиня
да пусне корен,
да развие
небето в тънка нишка синя –
да хване слънцето във мрежа,
преди на есен да пристане
и плод да я превие – тежка,
до зрънце свила премълчаното.
Ще праща обич до поискване
под заснежените фенери –
по ъгълчето на усмивката,
премръзнала,
да те намери,
преди залостени във нея
зениците ти да останат
и уморена да се слее
с извивката на твоето рамо.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.