Загадъчен прилив

С едно предсказание само денят се смали.

Съвсем неусетно покълна в душите ни есен.

Удави се слънцето точно под тези скали

и бризът се върна с носталгия чужда примесен.

Зовът на загадъчен прилив под синя луна

е опит безсилен да върне надеждите скрити

в горещата тръпка, която не всеки призна,

въпрос без ответ към безкрая: „Какво са звездите?” –

прашец от илюзии в черния свод разпилян!

Взривява косите си с блясък внезапен комета.

Компас е сърцето, а всеки от нас капитан,

утеха потърсил по топли, но чужди морета.

Прибоят на думите празни черупки влече,

но перли узряват в плътта на ранените миди.

И става подслон за гласа на безсънно щурче

обетът, че няма от тази любов да си идем.