ФОСИЛИ

Бях лунен прилив, плиснал слънчев знак –

светлинен дъжд прозорците разнежи.

И стаята внезапно осъзна

прегръдките ни летни, неизбежни.

Със звездната вихрушка си дошла –

сияйна, безпределна, ненагледна –

припламналите ангелски крила

космическия ритъм да възседнат.

Небесна ласка да ни възвиси

в мига, преди със здрача да отминем.

Разгръщах огнените ти коси

и преоткривах ери и богини.