Морстънските блата

На това мръсно крайбрежие

Северно море тихо се просмуква

два пъти на ден

под очите на вятъра...

В растящите локви

чайки тренират на блатото,

а ние не виждаме нищо,

само чуваме писък на тяхна територия

като рибари

от върха на поста си.

Дори през август

небето ни удавя

в малките си капки

до побеляване на косата и очите,

искайки да полетим в него

или да се изцедим глупаво

в ръба на водата.

Аз умрях в тази страна

и се върнах за погасяване

на своите дългове

за нещо, което ме разкъсва

по целия път

обратно към мястото, където е започнал

и започва отново

през годините

на милион отричания.