Memento Mori

4.59   (70 votes)

Смъртта не е плашило, а любовница.

Последната любовница,

любимата любовница

на границата на света далечен...

Тя помни точния ни час за среща,

а аз съм го забравил.

Тя ме чака.

А аз по пътя ябълки берях.

Дали бе срещата ни в кръчма,

в църква,

в болница,

или на летния пазар?

Забравих мястото на срещата.

Когато се родих,

веднага се заплеснах

по състезания за шарени дрънкулки.

Сега си спомних моята любовница,

любимата любовница - смъртта.

Тя чака някъде

с часовниче,

което час по час поглежда.

А аз не помня в колко беше срещата.

И мястото не помня.

И лицето ѝ.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020