* * *

Върти се дъждът като мелница

и мокър от дългото тичане,

тихо върви зад мене

моят невидим тигър.

Стъпва на лапи меки,

тъжен, лаком и ласкав.

Точно от седем месеца

той се посели при мене.

От светлина е направен

и вечер луната го тегли,

той палаво с нея играе,

но пада, понеже е тежък.

Моят светлинен тигър

може би ближе от локвите,

но скоро той ще ме стигне,

ще скочи жестоко и ловко.

И ето: повява вятър

и виждам, че вече е късно,

и знам, че ще бъда разкъсан

от зъбите на светлината...