Ревност

Някога ще заколя

твоите сто любовника

и ще ги скрия в подмолите

на морето отровно.

Ще седна гърбом към пътя,

за да чакам смъртта и дявола

и ще преглъщам навътре

виното като удавник.

Ще сипе небесното сито

звезди и пепел отгоре ми,

ще побеляват косите ми,

докато сам си говоря.

Като извънземни гости,

ще дойдат при мен пеперудите

и ще ме вземе дядо Господ

в своята райска лудница…