Лятото остава

ти ме попита защо

не пиша нови стихове

и дори се притесни дали не съм

пропаднал в сатурнова дупка

а причината е съвсем друга

и тя е че когато заравям глава

в твоите коси аз скачам с бънджи

и крещя от удоволствие

и никак не се плаша

защото твоите плитки

са моето спасително въже

и се катеря обратно по него

и прониквам в теб отново

и в леглото избухва пожар

в който чаршафите безпомощно

съзерцават нашия игрален филм

и всичко минава като на кинолента

прегръдките по коловозите

разходките в морската градина

луната която ярко се усмихваше

безкрайния залез на тепето

моста на гребната база

и този край морето

а то не е измислица

и щастието наистина

съществува и се отразява

в една огледална реалност

в която вечно вплетени

са моите и твоите

кафяви

очи