Денис Каратаев

Поезия

Изповед

4.53(154 гласа)

Виж още

* * *

Превод: от руски:Ангел Хаджипопгеоргиев

4.79   (57 гласа)

Устните не вярват още в сирачеството на момента,

ръката пази топлината на гръдта,

но там някъде до линията свирят тръби

и чува се бучене, отдалеч, отдалеч...

 

Не е напълно опозната любовната наука

и твоя силует не нахранва очите,

но някъде там до линията чака ни разлъка

за сто часа, сто дни или за сто години...

 

Присъдено ни е още достатъчно щастие,

още да пламтят очите, да гори в душата,

но някъде там до линията е кофтито време,

а Гавраил нащрек е, нащрек е...

 

И няма причина да не помолим Битието,

там някъде зад линията да бъдем отново

двамата, само двамата -

само Ти и Аз...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022